Европейски структурни фондове ИСУН

Търсене в договорите по европейски проекти от системата ИСУН за периода след 2020 г. Може да се търси по име и ЕИК на бенефициар или изпълнител на проект. Може също да се търси за фирми директно свързани с политици /politically exposed persons PEP/, фирми директно свързани с оперативно интересни лица /persons of interest POI/, а също така и индиректни свързаности през лица, които са свързани с PEP или POI през други фирми.

Record Details (ID: 569963003)

Entity ID de40a11ba9df10be1abb2c409f05d377b590a70b
ЕИК 175327487 @ЩРАК
Име УЛТРА КОНСУЛТИНГ ООД
entity_address
entity_city гр.София
entity_municipality Столична
entity_district София-Град
Проекти
project_uid_tokens
beneficiary_project_names
beneficiary_project_descriptions
beneficiary_project_links
contractor_contract_ids BG05SFOP001-2.009-0153(1)
BG05SFOP001-2.009-0162(2)
BG05SFOP001-2.025-0170(6.1)
BG05SFOP001-2.025-0170(6.2)
BG05SFOP001-2.025-0173(5.1)
BG05SFOP001-2.025-0173(5.2)
contract_id_tokens BG05SFOP001-2.009-0153(1) BG05SFOP001-2.009-0162(2) BG05SFOP001-2.025-0170(6.1) BG05SFOP001-2.025-0170(6.2) BG05SFOP001-2.025-0173(5.1) BG05SFOP001-2.025-0173(5.2)
contractor_contract_descriptions BG05SFOP001-2.009-0153(1): Включването на бизнеса в процеса по вземане на решения по теми, които пряко го засягат е условие за създаването на политики, базирани на доказателства, които постигат своите цели, като едновременно с това спазват принципите за необходимост и пропорционалност на налаганите върху бизнеса тежести като по този начин създават оптимална регулаторна среда за развитието на предприемачеството и засилен икономически растеж. Специфичният фокус на проекта е насочен към малките и средните предприятия, които играят ключова роля не само в българската, но и в европейската икономика, представлявайки над 95% от всички предприятия. Поради това, Европейската комисия се е ангажирала да подкрепя тяхното развитие, по-специално чрез Закона за малките предприятия с неговия принцип „Мисли първо за малките!“ и чрез минимизиране на регулаторната тежест върху тях. Този принцип има за цел да подобри цялостния политически подход към предприемачеството, като се превърне в неразделна част от процеса по взимането на решения и да насърчава растежа на МСП като им помага да разрешават проблемите, които препятстват развитието им. През 2016 г. в България беше проведена регулаторна реформа, свързана с въвеждането на задължителната оценка на въздействието и задължителните обществени консултации относно проектите на нормативни актове но засега няма яснота, доколко бизнеса и в частност МСП реално имат възможността да участват и влияят в тези нови процеси на вземане на решения. Проектът ще изследва дали и как добрите подходи на включване на бизнеса в тези процеси са отразени на национално ниво, ще оцени какви са ефектите от прилагането на законовите промени и ще предложи нов механизъм за администрациите за проактивно ангажиране на бизнеса, в частност МСП, в процесите по формулиране, изпълнение, мониторинг и оценяване на политики.
BG05SFOP001-2.009-0162(2): Влизането в сила на Договора от Лисабон превърна Хартата на основните права на ЕС в задължителна и постави разглеждането на въпросите за недискриминацията, равенството и защитата на основните права при формулирането на политики по принципно нов начин, който води до тяхната трансформация от списък на човешки ценности в конкретни субективни права, чиято защита се е превърнала в интегрална част от усилията за по-добро регулиране и по-добро управление. Според Агенцията на Европейския съюз за основните права, създадена като служба за наблюдение и оценка на съюзните политики, тази нова култура на възприемане на основните човешки права е свързана с преместване на правата на човека от законниците в ежедневието на хората, което изисква наличието на ефективни институции и решителност на всички нива на управление, действащи в условията на откритост и прозрачност, гарантирани чрез приобщаващия подход на ефективното гражданско участие. През 2016 г. в България беше въведено изцяло ново законодателство в областта на равенството между половете, беше променена законовата уредба, третираща защитата от дискриминация, беше проведена и регулаторна реформа, свързана с въвеждането на задължителната оценка на въздействието и задължителните обществени консултации в структуриран вид относно проектите на нормативни актове и преглед за съответствие на проектозаконодателството, инициирано от МС, с ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ. Налице е празнота, свързана с неяснотата доколко българските граждани и общество имат възможността да участват във вземането на решения. Проектът ще изследва дали и как европейските подходи на засилено гражданско участие в тези процеси са отразени на национално ниво, какви са ефектите от въведените законови промени и ще предложи изцяло нов механизъм, насърчаващ активното включване на заинтересованите страни и гражданите в процесите по формулиране, изпълнение, мониторинг и оценяване на политики в областта на недискриминацията, равенството и защитата на основните права.
BG05SFOP001-2.025-0170(6.1): "Различните измерения на ефектите на кризата, свързана с COVID-19 и многократните „локдауни“ в отделните икономически сектори все още не са напълно изяснени, но е факт, че малките и средните предприятия (МСП) са силно засегнати от тях както на съюзно, така и на национално ниво. Българската държава е изправена пред необходимостта както да осигури подкрепа, адекватно отговаряща на налаганите ограничителни мерки, така и да разработи политики, които да насърчават възстановяването и общата устойчивост на МСП към последващи трусове. Макар Националната стратегия за МСП 2021-2027 да предвижда финансови мерки за преодоляване на последиците от COVID-19 и отделен пакет мерки за по-добро регулиране, към момента липсва интегриран подход за по-добро регулиране в кризисни ситуации, при който по един прозрачен и открит начин да бъдат отчитани и балансирани интересите на всички заинтересовани страни. В кризисна ситуация, когато решенията за въвеждане, изпълнение и мониторинг на политики са взимани при съкратени срокове, традиционните инструменти за качествено регулиране, като оценката на въздействието н и обществените консултации не са напълно приложими в досегашните форми.
BG05SFOP001-2.025-0170(6.2): "Различните измерения на ефектите на кризата, свързана с COVID-19 и многократните „локдауни“ в отделните икономически сектори все още не са напълно изяснени, но е факт, че малките и средните предприятия (МСП) са силно засегнати от тях както на съюзно, така и на национално ниво. Българската държава е изправена пред необходимостта както да осигури подкрепа, адекватно отговаряща на налаганите ограничителни мерки, така и да разработи политики, които да насърчават възстановяването и общата устойчивост на МСП към последващи трусове. Макар Националната стратегия за МСП 2021-2027 да предвижда финансови мерки за преодоляване на последиците от COVID-19 и отделен пакет мерки за по-добро регулиране, към момента липсва интегриран подход за по-добро регулиране в кризисни ситуации, при който по един прозрачен и открит начин да бъдат отчитани и балансирани интересите на всички заинтересовани страни. В кризисна ситуация, когато решенията за въвеждане, изпълнение и мониторинг на политики са взимани при съкратени срокове, традиционните инструменти за качествено регулиране, като оценката на въздействието н и обществените консултации не са напълно приложими в досегашните форми.
BG05SFOP001-2.025-0173(5.1): През ноември 2016 с приемането на пакет от законодателни промени стартира най-радикалната регулаторна реформа в съвременна България. Тя трябваше да преустанови лошата практика нормативните актове у нас да се приемат без оценка на въздействието и консултации със заинтересованите страни и обществото. През ноември 2021 се навършват пет години от началото на реформата, което е повод за анализ, оценка и равносметка на постигнатото и непостигнатото от нея. През 2019 кандидатът изпълни проект „Участие на заинтересованите страни в националните политики по недискриминация, равенство и защита на основните права“, финансиран от ОПДУ, в рамките на който бе проведено национално обсъждане „Гражданското участие в политиките по недискриминация, равенство и защита на основните права“. Резултатите от отговорите на представителите на гражданското общество, НПО и държавната администрация бяха недвусмислени: 1.съществуват сериозни проблеми, свързани с неефективното прилагане на правната уредба; 2.липсва доверие на гражданите и техните организации в публичните институции; 3.налице е слабо гражданско участие във вземането на решения. Ежедневният мониторинг, извършван от Кандидата отчита недостатъчен напредък на регулаторната реформа, слабо прилагане на цялостните предварителни и последващите оценки и нейното почти пълно заобикаляне особено в частта задължителни обществени консултации при законопроектите, внесени от народни представители. Никога досега у нас не е имало подобно изобилие от набързо приемани и необосновани закони, които понякога разтърсват обществото и застрашават цели сектори и основни права на човека. Проектът се стреми да продължи идеите за провеждане на регулаторната реформа, като на базата на доказателства установи защо тя не работи ефективно. Той е посветен на усъвършенстването на процеса по създаване на публични политики, гарантиращ активното участие на гражданите и техните организации, както и утвърждаване на принципа на върховенството на правото на национално ниво.
BG05SFOP001-2.025-0173(5.2): През ноември 2016 с приемането на пакет от законодателни промени стартира най-радикалната регулаторна реформа в съвременна България. Тя трябваше да преустанови лошата практика нормативните актове у нас да се приемат без оценка на въздействието и консултации със заинтересованите страни и обществото. През ноември 2021 се навършват пет години от началото на реформата, което е повод за анализ, оценка и равносметка на постигнатото и непостигнатото от нея. През 2019 кандидатът изпълни проект „Участие на заинтересованите страни в националните политики по недискриминация, равенство и защита на основните права“, финансиран от ОПДУ, в рамките на който бе проведено национално обсъждане „Гражданското участие в политиките по недискриминация, равенство и защита на основните права“. Резултатите от отговорите на представителите на гражданското общество, НПО и държавната администрация бяха недвусмислени: 1.съществуват сериозни проблеми, свързани с неефективното прилагане на правната уредба; 2.липсва доверие на гражданите и техните организации в публичните институции; 3.налице е слабо гражданско участие във вземането на решения. Ежедневният мониторинг, извършван от Кандидата отчита недостатъчен напредък на регулаторната реформа, слабо прилагане на цялостните предварителни и последващите оценки и нейното почти пълно заобикаляне особено в частта задължителни обществени консултации при законопроектите, внесени от народни представители. Никога досега у нас не е имало подобно изобилие от набързо приемани и необосновани закони, които понякога разтърсват обществото и застрашават цели сектори и основни права на човека. Проектът се стреми да продължи идеите за провеждане на регулаторната реформа, като на базата на доказателства установи защо тя не работи ефективно. Той е посветен на усъвършенстването на процеса по създаване на публични политики, гарантиращ активното участие на гражданите и техните организации, както и утвърждаване на принципа на върховенството на правото на национално ниво.
Договори BG05SFOP001-2.009-0153(1) BG05SFOP001-2.009-0162(2) BG05SFOP001-2.025-0170(6.1) BG05SFOP001-2.025-0170(6.2) BG05SFOP001-2.025-0173(5.1) BG05SFOP001-2.025-0173(5.2)
programme_names Добро управление 2014-2020
search_text УЛТРА КОНСУЛТИНГ ООД 175327487 @ЩРАК гр.София Столична София-Град BG05SFOP001-2.009-0153(1)
BG05SFOP001-2.009-0162(2)
BG05SFOP001-2.025-0170(6.1)
BG05SFOP001-2.025-0170(6.2)
BG05SFOP001-2.025-0173(5.1)
BG05SFOP001-2.025-0173(5.2) BG05SFOP001-2.009-0153(1): Включването на бизнеса в процеса по вземане на решения по теми, които пряко го засягат е условие за създаването на политики, базирани на доказателства, които постигат своите цели, като едновременно с това спазват принципите за необходимост и пропорционалност на налаганите върху бизнеса тежести като по този начин създават оптимална регулаторна среда за развитието на предприемачеството и засилен икономически растеж. Специфичният фокус на проекта е насочен към малките и средните предприятия, които играят ключова роля не само в българската, но и в европейската икономика, представлявайки над 95% от всички предприятия. Поради това, Европейската комисия се е ангажирала да подкрепя тяхното развитие, по-специално чрез Закона за малките предприятия с неговия принцип „Мисли първо за малките!“ и чрез минимизиране на регулаторната тежест върху тях. Този принцип има за цел да подобри цялостния политически подход към предприемачеството, като се превърне в неразделна част от процеса по взимането на решения и да насърчава растежа на МСП като им помага да разрешават проблемите, които препятстват развитието им. През 2016 г. в България беше проведена регулаторна реформа, свързана с въвеждането на задължителната оценка на въздействието и задължителните обществени консултации относно проектите на нормативни актове но засега няма яснота, доколко бизнеса и в частност МСП реално имат възможността да участват и влияят в тези нови процеси на вземане на решения. Проектът ще изследва дали и как добрите подходи на включване на бизнеса в тези процеси са отразени на национално ниво, ще оцени какви са ефектите от прилагането на законовите промени и ще предложи нов механизъм за администрациите за проактивно ангажиране на бизнеса, в частност МСП, в процесите по формулиране, изпълнение, мониторинг и оценяване на политики.
BG05SFOP001-2.009-0162(2): Влизането в сила на Договора от Лисабон превърна Хартата на основните права на ЕС в задължителна и постави разглеждането на въпросите за недискриминацията, равенството и защитата на основните права при формулирането на политики по принципно нов начин, който води до тяхната трансформация от списък на човешки ценности в конкретни субективни права, чиято защита се е превърнала в интегрална част от усилията за по-добро регулиране и по-добро управление. Според Агенцията на Европейския съюз за основните права, създадена като служба за наблюдение и оценка на съюзните политики, тази нова култура на възприемане на основните човешки права е свързана с преместване на правата на човека от законниците в ежедневието на хората, което изисква наличието на ефективни институции и решителност на всички нива на управление, действащи в условията на откритост и прозрачност, гарантирани чрез приобщаващия подход на ефективното гражданско участие. През 2016 г. в България беше въведено изцяло ново законодателство в областта на равенството между половете, беше променена законовата уредба, третираща защитата от дискриминация, беше проведена и регулаторна реформа, свързана с въвеждането на задължителната оценка на въздействието и задължителните обществени консултации в структуриран вид относно проектите на нормативни актове и преглед за съответствие на проектозаконодателството, инициирано от МС, с ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ. Налице е празнота, свързана с неяснотата доколко българските граждани и общество имат възможността да участват във вземането на решения. Проектът ще изследва дали и как европейските подходи на засилено гражданско участие в тези процеси са отразени на национално ниво, какви са ефектите от въведените законови промени и ще предложи изцяло нов механизъм, насърчаващ активното включване на заинтересованите страни и гражданите в процесите по формулиране, изпълнение, мониторинг и оценяване на политики в областта на недискриминацията, равенството и защитата на основните права.
BG05SFOP001-2.025-0170(6.1): "Различните измерения на ефектите на кризата, свързана с COVID-19 и многократните „локдауни“ в отделните икономически сектори все още не са напълно изяснени, но е факт, че малките и средните предприятия (МСП) са силно засегнати от тях както на съюзно, така и на национално ниво. Българската държава е изправена пред необходимостта както да осигури подкрепа, адекватно отговаряща на налаганите ограничителни мерки, така и да разработи политики, които да насърчават възстановяването и общата устойчивост на МСП към последващи трусове. Макар Националната стратегия за МСП 2021-2027 да предвижда финансови мерки за преодоляване на последиците от COVID-19 и отделен пакет мерки за по-добро регулиране, към момента липсва интегриран подход за по-добро регулиране в кризисни ситуации, при който по един прозрачен и открит начин да бъдат отчитани и балансирани интересите на всички заинтересовани страни. В кризисна ситуация, когато решенията за въвеждане, изпълнение и мониторинг на политики са взимани при съкратени срокове, традиционните инструменти за качествено регулиране, като оценката на въздействието н и обществените консултации не са напълно приложими в досегашните форми.
BG05SFOP001-2.025-0170(6.2): "Различните измерения на ефектите на кризата, свързана с COVID-19 и многократните „локдауни“ в отделните икономически сектори все още не са напълно изяснени, но е факт, че малките и средните предприятия (МСП) са силно засегнати от тях както на съюзно, така и на национално ниво. Българската държава е изправена пред необходимостта както да осигури подкрепа, адекватно отговаряща на налаганите ограничителни мерки, така и да разработи политики, които да насърчават възстановяването и общата устойчивост на МСП към последващи трусове. Макар Националната стратегия за МСП 2021-2027 да предвижда финансови мерки за преодоляване на последиците от COVID-19 и отделен пакет мерки за по-добро регулиране, към момента липсва интегриран подход за по-добро регулиране в кризисни ситуации, при който по един прозрачен и открит начин да бъдат отчитани и балансирани интересите на всички заинтересовани страни. В кризисна ситуация, когато решенията за въвеждане, изпълнение и мониторинг на политики са взимани при съкратени срокове, традиционните инструменти за качествено регулиране, като оценката на въздействието н и обществените консултации не са напълно приложими в досегашните форми.
BG05SFOP001-2.025-0173(5.1): През ноември 2016 с приемането на пакет от законодателни промени стартира най-радикалната регулаторна реформа в съвременна България. Тя трябваше да преустанови лошата практика нормативните актове у нас да се приемат без оценка на въздействието и консултации със заинтересованите страни и обществото. През ноември 2021 се навършват пет години от началото на реформата, което е повод за анализ, оценка и равносметка на постигнатото и непостигнатото от нея. През 2019 кандидатът изпълни проект „Участие на заинтересованите страни в националните политики по недискриминация, равенство и защита на основните права“, финансиран от ОПДУ, в рамките на който бе проведено национално обсъждане „Гражданското участие в политиките по недискриминация, равенство и защита на основните права“. Резултатите от отговорите на представителите на гражданското общество, НПО и държавната администрация бяха недвусмислени: 1.съществуват сериозни проблеми, свързани с неефективното прилагане на правната уредба; 2.липсва доверие на гражданите и техните организации в публичните институции; 3.налице е слабо гражданско участие във вземането на решения. Ежедневният мониторинг, извършван от Кандидата отчита недостатъчен напредък на регулаторната реформа, слабо прилагане на цялостните предварителни и последващите оценки и нейното почти пълно заобикаляне особено в частта задължителни обществени консултации при законопроектите, внесени от народни представители. Никога досега у нас не е имало подобно изобилие от набързо приемани и необосновани закони, които понякога разтърсват обществото и застрашават цели сектори и основни права на човека. Проектът се стреми да продължи идеите за провеждане на регулаторната реформа, като на базата на доказателства установи защо тя не работи ефективно. Той е посветен на усъвършенстването на процеса по създаване на публични политики, гарантиращ активното участие на гражданите и техните организации, както и утвърждаване на принципа на върховенството на правото на национално ниво.
BG05SFOP001-2.025-0173(5.2): През ноември 2016 с приемането на пакет от законодателни промени стартира най-радикалната регулаторна реформа в съвременна България. Тя трябваше да преустанови лошата практика нормативните актове у нас да се приемат без оценка на въздействието и консултации със заинтересованите страни и обществото. През ноември 2021 се навършват пет години от началото на реформата, което е повод за анализ, оценка и равносметка на постигнатото и непостигнатото от нея. През 2019 кандидатът изпълни проект „Участие на заинтересованите страни в националните политики по недискриминация, равенство и защита на основните права“, финансиран от ОПДУ, в рамките на който бе проведено национално обсъждане „Гражданското участие в политиките по недискриминация, равенство и защита на основните права“. Резултатите от отговорите на представителите на гражданското общество, НПО и държавната администрация бяха недвусмислени: 1.съществуват сериозни проблеми, свързани с неефективното прилагане на правната уредба; 2.липсва доверие на гражданите и техните организации в публичните институции; 3.налице е слабо гражданско участие във вземането на решения. Ежедневният мониторинг, извършван от Кандидата отчита недостатъчен напредък на регулаторната реформа, слабо прилагане на цялостните предварителни и последващите оценки и нейното почти пълно заобикаляне особено в частта задължителни обществени консултации при законопроектите, внесени от народни представители. Никога досега у нас не е имало подобно изобилие от набързо приемани и необосновани закони, които понякога разтърсват обществото и застрашават цели сектори и основни права на човека. Проектът се стреми да продължи идеите за провеждане на регулаторната реформа, като на базата на доказателства установи защо тя не работи ефективно. Той е посветен на усъвършенстването на процеса по създаване на публични политики, гарантиращ активното участие на гражданите и техните организации, както и утвърждаване на принципа на върховенството на правото на национално ниво. Добро управление 2014-2020 peplink
pep peplink
entity_zip_code 1000
Бенефициент 0
Изпълнител 1
is_partner 0
is_subcontractor 0
beneficiary_projects_count 0
contractor_contracts_count 6
partner_links_count 0
subcontractor_links_count 0
Стойност проекти 0
Стойност договори 24414.179688
last_activity_ts 1699142400
« Back to Results

***

Разследващата журналистика е разузнаването на гражданите. BIRD се финансира от дарения. Ние не публикуваме реклами. Не получаваме държавни субсидии. Не разчитаме на грантове. Финансирането чрез малки дарения от читатели е гаранция за нашата независимост. Включете се, за да продължим да разкриваме злоупотреби и да държим отговорни властимащите. Използваме Вашите пари за хонорари на журналистите, командировки, изграждане и поддръжка на нашите информационни системи, такси за фирмени и имотни регистри у нас и по света, придобиване на техника и специално оборудване, осигуряване на нашата безопасност и други важни работни мисии. Важно: Ако дарявате всеки месец това ще ни даде възможност да планираме и организираме нашата работа. Благодарим Ви! Нас ни има, защото Вас Ви има!

Подкрепи BIRD