Търсене в договорите по европейски проекти от системата ИСУН за периода след 2020 г. Може да се търси по име и ЕИК на бенефициар или изпълнител на проект. Може също да се търси за фирми директно свързани с политици /politically exposed persons PEP/, фирми директно свързани с оперативно интересни лица /persons of interest POI/, а също така и индиректни свързаности през лица, които са свързани с PEP или POI през други фирми.
Record Details (ID: 3586928697)
| Entity ID | 1c399757becbc68d15179996b5a08a17294345f3 |
|---|---|
| ЕИК | 203365636 @ЩРАК |
| Име | БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ЗА ПРАВНИ И СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ЕООД |
| entity_address | |
| entity_city | гр.София |
| entity_municipality | Столична |
| entity_district | София-Град |
| Проекти | |
| project_uid_tokens | |
| beneficiary_project_names | |
| beneficiary_project_descriptions | |
| beneficiary_project_links | |
| contractor_contract_ids | BG05SFOP001-2.001-0009(МС-46) BG05SFOP001-2.009-0127(1) BG05SFOP001-2.009-0162(1) BG05SFOP001-2.025-0170(3) BG05SFOP001-2.025-0173(2) |
| contract_id_tokens | BG05SFOP001-2.001-0009(МС-46) BG05SFOP001-2.009-0127(1) BG05SFOP001-2.009-0162(1) BG05SFOP001-2.025-0170(3) BG05SFOP001-2.025-0173(2) |
| contractor_contract_descriptions | BG05SFOP001-2.001-0009(МС-46): "Съществуващият модел на организация и функциониране на структурите на общата администрация се характеризира с високи разходи, разнородни практики и слаба координация в дейността. BG05SFOP001-2.009-0127(1): Три години след успешно изпълнен проект, посветен на ефективността на обществените консултации и две години след като реформата в българския нормотворчески процес направи обществените консултации в структуриран вид задължително законово изискване, за да бъде разгледан един нормативен акт, Кандидатът насочва усилията си към установяване на това как и доколко се е променила средата за гражданско участие в управлението и вземането на решения у нас. В края на 2016 г. в България беше въведено изцяло ново законодателство в областта на нормотворчеството ни, свързана с въвеждането на задължителната оценка на въздействието и задължителните структурирани обществени консултации, което е най-голямата промяна в българския нормотворчесски процес от началото на 70-те години на миналия век до днес. Това е основанието тази промяна да бъде определяна като регулаторна реформа защото е свързана с поставянето на решенията по управление и регулиране на нови основи, свързани с включването на законодателството към нов порт на експертиза, чрез оценката на въздействието и отчитането на „пулса на обществото“ чрез механизма на обществените консултации. Добрата практика в Европейския съюз сочи, че при по-радикални промени, като тази, е необходимо да изтекат минимум две години от тяхното влизане в сила, за да може те да проявят в достатъчна степен своите ефекти и да могат да се оценят въздействията им. Именно тук абсолютно своевременно и на място идва настоящият проект, който предлага точно това, да оцени последиците от регулаторната реформа, свързани с въвеждането на задължителните обществени консултации, но и да продължи реформата, като се ангажира с каузата за допълнително усъвършенстване на практиките на тяхното провеждане, с разширяването на инструментариума, използван от администрацията за ангажиране на мнението на гражданите, структурите на гражданите и широката общественост в процесите на формулиране, изпълнение, мониторинг и оценяване на политики и мерки по регулиране. BG05SFOP001-2.009-0162(1): Влизането в сила на Договора от Лисабон превърна Хартата на основните права на ЕС в задължителна и постави разглеждането на въпросите за недискриминацията, равенството и защитата на основните права при формулирането на политики по принципно нов начин, който води до тяхната трансформация от списък на човешки ценности в конкретни субективни права, чиято защита се е превърнала в интегрална част от усилията за по-добро регулиране и по-добро управление. Според Агенцията на Европейския съюз за основните права, създадена като служба за наблюдение и оценка на съюзните политики, тази нова култура на възприемане на основните човешки права е свързана с преместване на правата на човека от законниците в ежедневието на хората, което изисква наличието на ефективни институции и решителност на всички нива на управление, действащи в условията на откритост и прозрачност, гарантирани чрез приобщаващия подход на ефективното гражданско участие. През 2016 г. в България беше въведено изцяло ново законодателство в областта на равенството между половете, беше променена законовата уредба, третираща защитата от дискриминация, беше проведена и регулаторна реформа, свързана с въвеждането на задължителната оценка на въздействието и задължителните обществени консултации в структуриран вид относно проектите на нормативни актове и преглед за съответствие на проектозаконодателството, инициирано от МС, с ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ. Налице е празнота, свързана с неяснотата доколко българските граждани и общество имат възможността да участват във вземането на решения. Проектът ще изследва дали и как европейските подходи на засилено гражданско участие в тези процеси са отразени на национално ниво, какви са ефектите от въведените законови промени и ще предложи изцяло нов механизъм, насърчаващ активното включване на заинтересованите страни и гражданите в процесите по формулиране, изпълнение, мониторинг и оценяване на политики в областта на недискриминацията, равенството и защитата на основните права. BG05SFOP001-2.025-0170(3): "Различните измерения на ефектите на кризата, свързана с COVID-19 и многократните „локдауни“ в отделните икономически сектори все още не са напълно изяснени, но е факт, че малките и средните предприятия (МСП) са силно засегнати от тях както на съюзно, така и на национално ниво. Българската държава е изправена пред необходимостта както да осигури подкрепа, адекватно отговаряща на налаганите ограничителни мерки, така и да разработи политики, които да насърчават възстановяването и общата устойчивост на МСП към последващи трусове. Макар Националната стратегия за МСП 2021-2027 да предвижда финансови мерки за преодоляване на последиците от COVID-19 и отделен пакет мерки за по-добро регулиране, към момента липсва интегриран подход за по-добро регулиране в кризисни ситуации, при който по един прозрачен и открит начин да бъдат отчитани и балансирани интересите на всички заинтересовани страни. В кризисна ситуация, когато решенията за въвеждане, изпълнение и мониторинг на политики са взимани при съкратени срокове, традиционните инструменти за качествено регулиране, като оценката на въздействието н и обществените консултации не са напълно приложими в досегашните форми. BG05SFOP001-2.025-0173(2): През ноември 2016 с приемането на пакет от законодателни промени стартира най-радикалната регулаторна реформа в съвременна България. Тя трябваше да преустанови лошата практика нормативните актове у нас да се приемат без оценка на въздействието и консултации със заинтересованите страни и обществото. През ноември 2021 се навършват пет години от началото на реформата, което е повод за анализ, оценка и равносметка на постигнатото и непостигнатото от нея. През 2019 кандидатът изпълни проект „Участие на заинтересованите страни в националните политики по недискриминация, равенство и защита на основните права“, финансиран от ОПДУ, в рамките на който бе проведено национално обсъждане „Гражданското участие в политиките по недискриминация, равенство и защита на основните права“. Резултатите от отговорите на представителите на гражданското общество, НПО и държавната администрация бяха недвусмислени: 1.съществуват сериозни проблеми, свързани с неефективното прилагане на правната уредба; 2.липсва доверие на гражданите и техните организации в публичните институции; 3.налице е слабо гражданско участие във вземането на решения. Ежедневният мониторинг, извършван от Кандидата отчита недостатъчен напредък на регулаторната реформа, слабо прилагане на цялостните предварителни и последващите оценки и нейното почти пълно заобикаляне особено в частта задължителни обществени консултации при законопроектите, внесени от народни представители. Никога досега у нас не е имало подобно изобилие от набързо приемани и необосновани закони, които понякога разтърсват обществото и застрашават цели сектори и основни права на човека. Проектът се стреми да продължи идеите за провеждане на регулаторната реформа, като на базата на доказателства установи защо тя не работи ефективно. Той е посветен на усъвършенстването на процеса по създаване на публични политики, гарантиращ активното участие на гражданите и техните организации, както и утвърждаване на принципа на върховенството на правото на национално ниво. |
| Договори | BG05SFOP001-2.001-0009(МС-46) BG05SFOP001-2.009-0127(1) BG05SFOP001-2.009-0162(1) BG05SFOP001-2.025-0170(3) BG05SFOP001-2.025-0173(2) |
| programme_names | Добро управление 2014-2020 |
| search_text | БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ЗА ПРАВНИ И СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ЕООД 203365636 @ЩРАК гр.София Столична София-Град
BG05SFOP001-2.001-0009(МС-46) BG05SFOP001-2.009-0127(1) BG05SFOP001-2.009-0162(1) BG05SFOP001-2.025-0170(3) BG05SFOP001-2.025-0173(2) BG05SFOP001-2.001-0009(МС-46): "Съществуващият модел на организация и функциониране на структурите на общата администрация се характеризира с високи разходи, разнородни практики и слаба координация в дейността. BG05SFOP001-2.009-0127(1): Три години след успешно изпълнен проект, посветен на ефективността на обществените консултации и две години след като реформата в българския нормотворчески процес направи обществените консултации в структуриран вид задължително законово изискване, за да бъде разгледан един нормативен акт, Кандидатът насочва усилията си към установяване на това как и доколко се е променила средата за гражданско участие в управлението и вземането на решения у нас. В края на 2016 г. в България беше въведено изцяло ново законодателство в областта на нормотворчеството ни, свързана с въвеждането на задължителната оценка на въздействието и задължителните структурирани обществени консултации, което е най-голямата промяна в българския нормотворчесски процес от началото на 70-те години на миналия век до днес. Това е основанието тази промяна да бъде определяна като регулаторна реформа защото е свързана с поставянето на решенията по управление и регулиране на нови основи, свързани с включването на законодателството към нов порт на експертиза, чрез оценката на въздействието и отчитането на „пулса на обществото“ чрез механизма на обществените консултации. Добрата практика в Европейския съюз сочи, че при по-радикални промени, като тази, е необходимо да изтекат минимум две години от тяхното влизане в сила, за да може те да проявят в достатъчна степен своите ефекти и да могат да се оценят въздействията им. Именно тук абсолютно своевременно и на място идва настоящият проект, който предлага точно това, да оцени последиците от регулаторната реформа, свързани с въвеждането на задължителните обществени консултации, но и да продължи реформата, като се ангажира с каузата за допълнително усъвършенстване на практиките на тяхното провеждане, с разширяването на инструментариума, използван от администрацията за ангажиране на мнението на гражданите, структурите на гражданите и широката общественост в процесите на формулиране, изпълнение, мониторинг и оценяване на политики и мерки по регулиране. BG05SFOP001-2.009-0162(1): Влизането в сила на Договора от Лисабон превърна Хартата на основните права на ЕС в задължителна и постави разглеждането на въпросите за недискриминацията, равенството и защитата на основните права при формулирането на политики по принципно нов начин, който води до тяхната трансформация от списък на човешки ценности в конкретни субективни права, чиято защита се е превърнала в интегрална част от усилията за по-добро регулиране и по-добро управление. Според Агенцията на Европейския съюз за основните права, създадена като служба за наблюдение и оценка на съюзните политики, тази нова култура на възприемане на основните човешки права е свързана с преместване на правата на човека от законниците в ежедневието на хората, което изисква наличието на ефективни институции и решителност на всички нива на управление, действащи в условията на откритост и прозрачност, гарантирани чрез приобщаващия подход на ефективното гражданско участие. През 2016 г. в България беше въведено изцяло ново законодателство в областта на равенството между половете, беше променена законовата уредба, третираща защитата от дискриминация, беше проведена и регулаторна реформа, свързана с въвеждането на задължителната оценка на въздействието и задължителните обществени консултации в структуриран вид относно проектите на нормативни актове и преглед за съответствие на проектозаконодателството, инициирано от МС, с ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ. Налице е празнота, свързана с неяснотата доколко българските граждани и общество имат възможността да участват във вземането на решения. Проектът ще изследва дали и как европейските подходи на засилено гражданско участие в тези процеси са отразени на национално ниво, какви са ефектите от въведените законови промени и ще предложи изцяло нов механизъм, насърчаващ активното включване на заинтересованите страни и гражданите в процесите по формулиране, изпълнение, мониторинг и оценяване на политики в областта на недискриминацията, равенството и защитата на основните права. BG05SFOP001-2.025-0170(3): "Различните измерения на ефектите на кризата, свързана с COVID-19 и многократните „локдауни“ в отделните икономически сектори все още не са напълно изяснени, но е факт, че малките и средните предприятия (МСП) са силно засегнати от тях както на съюзно, така и на национално ниво. Българската държава е изправена пред необходимостта както да осигури подкрепа, адекватно отговаряща на налаганите ограничителни мерки, така и да разработи политики, които да насърчават възстановяването и общата устойчивост на МСП към последващи трусове. Макар Националната стратегия за МСП 2021-2027 да предвижда финансови мерки за преодоляване на последиците от COVID-19 и отделен пакет мерки за по-добро регулиране, към момента липсва интегриран подход за по-добро регулиране в кризисни ситуации, при който по един прозрачен и открит начин да бъдат отчитани и балансирани интересите на всички заинтересовани страни. В кризисна ситуация, когато решенията за въвеждане, изпълнение и мониторинг на политики са взимани при съкратени срокове, традиционните инструменти за качествено регулиране, като оценката на въздействието н и обществените консултации не са напълно приложими в досегашните форми. BG05SFOP001-2.025-0173(2): През ноември 2016 с приемането на пакет от законодателни промени стартира най-радикалната регулаторна реформа в съвременна България. Тя трябваше да преустанови лошата практика нормативните актове у нас да се приемат без оценка на въздействието и консултации със заинтересованите страни и обществото. През ноември 2021 се навършват пет години от началото на реформата, което е повод за анализ, оценка и равносметка на постигнатото и непостигнатото от нея. През 2019 кандидатът изпълни проект „Участие на заинтересованите страни в националните политики по недискриминация, равенство и защита на основните права“, финансиран от ОПДУ, в рамките на който бе проведено национално обсъждане „Гражданското участие в политиките по недискриминация, равенство и защита на основните права“. Резултатите от отговорите на представителите на гражданското общество, НПО и държавната администрация бяха недвусмислени: 1.съществуват сериозни проблеми, свързани с неефективното прилагане на правната уредба; 2.липсва доверие на гражданите и техните организации в публичните институции; 3.налице е слабо гражданско участие във вземането на решения. Ежедневният мониторинг, извършван от Кандидата отчита недостатъчен напредък на регулаторната реформа, слабо прилагане на цялостните предварителни и последващите оценки и нейното почти пълно заобикаляне особено в частта задължителни обществени консултации при законопроектите, внесени от народни представители. Никога досега у нас не е имало подобно изобилие от набързо приемани и необосновани закони, които понякога разтърсват обществото и застрашават цели сектори и основни права на човека. Проектът се стреми да продължи идеите за провеждане на регулаторната реформа, като на базата на доказателства установи защо тя не работи ефективно. Той е посветен на усъвършенстването на процеса по създаване на публични политики, гарантиращ активното участие на гражданите и техните организации, както и утвърждаване на принципа на върховенството на правото на национално ниво. Добро управление 2014-2020 |
| pep | no |
| entity_zip_code | 1504 |
| Бенефициент | 0 |
| Изпълнител | 1 |
| is_partner | 0 |
| is_subcontractor | 0 |
| beneficiary_projects_count | 0 |
| contractor_contracts_count | 5 |
| partner_links_count | 0 |
| subcontractor_links_count | 0 |
| Стойност проекти | 0 |
| Стойност договори | 66058.898438 |
| last_activity_ts | 1685664000 |
***
Разследващата журналистика е разузнаването на гражданите. BIRD се финансира от дарения. Ние не публикуваме реклами. Не получаваме държавни субсидии. Не разчитаме на грантове. Финансирането чрез малки дарения от читатели е гаранция за нашата независимост. Включете се, за да продължим да разкриваме злоупотреби и да държим отговорни властимащите. Използваме Вашите пари за хонорари на журналистите, командировки, изграждане и поддръжка на нашите информационни системи, такси за фирмени и имотни регистри у нас и по света, придобиване на техника и специално оборудване, осигуряване на нашата безопасност и други важни работни мисии. Важно: Ако дарявате всеки месец това ще ни даде възможност да планираме и организираме нашата работа. Благодарим Ви! Нас ни има, защото Вас Ви има!