Европейски структурни фондове ИСУН

Търсене в договорите по европейски проекти от системата ИСУН за периода след 2020 г. Може да се търси по име и ЕИК на бенефициар или изпълнител на проект. Може също да се търси за фирми директно свързани с политици /politically exposed persons PEP/, фирми директно свързани с оперативно интересни лица /persons of interest POI/, а също така и индиректни свързаности през лица, които са свързани с PEP или POI през други фирми.

Record Details (ID: 1854858037)

Entity ID 0b6ba419bd1d7d641ad024b3ba41313ad4b3d871
ЕИК
Име Анна
entity_address
entity_city гр.София
entity_municipality Столична
entity_district София-Град
Проекти
project_uid_tokens
beneficiary_project_names
beneficiary_project_descriptions
beneficiary_project_links
contractor_contract_ids BG05SFOP001-2.009-0162(4.2.)
BG05SFOP001-2.025-0170(1.1)
BG05SFOP001-2.025-0175(II.1)
contract_id_tokens BG05SFOP001-2.009-0162(4.2.) BG05SFOP001-2.025-0170(1.1) BG05SFOP001-2.025-0175(II.1)
contractor_contract_descriptions BG05SFOP001-2.009-0162(4.2.): Влизането в сила на Договора от Лисабон превърна Хартата на основните права на ЕС в задължителна и постави разглеждането на въпросите за недискриминацията, равенството и защитата на основните права при формулирането на политики по принципно нов начин, който води до тяхната трансформация от списък на човешки ценности в конкретни субективни права, чиято защита се е превърнала в интегрална част от усилията за по-добро регулиране и по-добро управление. Според Агенцията на Европейския съюз за основните права, създадена като служба за наблюдение и оценка на съюзните политики, тази нова култура на възприемане на основните човешки права е свързана с преместване на правата на човека от законниците в ежедневието на хората, което изисква наличието на ефективни институции и решителност на всички нива на управление, действащи в условията на откритост и прозрачност, гарантирани чрез приобщаващия подход на ефективното гражданско участие. През 2016 г. в България беше въведено изцяло ново законодателство в областта на равенството между половете, беше променена законовата уредба, третираща защитата от дискриминация, беше проведена и регулаторна реформа, свързана с въвеждането на задължителната оценка на въздействието и задължителните обществени консултации в структуриран вид относно проектите на нормативни актове и преглед за съответствие на проектозаконодателството, инициирано от МС, с ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ. Налице е празнота, свързана с неяснотата доколко българските граждани и общество имат възможността да участват във вземането на решения. Проектът ще изследва дали и как европейските подходи на засилено гражданско участие в тези процеси са отразени на национално ниво, какви са ефектите от въведените законови промени и ще предложи изцяло нов механизъм, насърчаващ активното включване на заинтересованите страни и гражданите в процесите по формулиране, изпълнение, мониторинг и оценяване на политики в областта на недискриминацията, равенството и защитата на основните права.
BG05SFOP001-2.025-0170(1.1): "Различните измерения на ефектите на кризата, свързана с COVID-19 и многократните „локдауни“ в отделните икономически сектори все още не са напълно изяснени, но е факт, че малките и средните предприятия (МСП) са силно засегнати от тях както на съюзно, така и на национално ниво. Българската държава е изправена пред необходимостта както да осигури подкрепа, адекватно отговаряща на налаганите ограничителни мерки, така и да разработи политики, които да насърчават възстановяването и общата устойчивост на МСП към последващи трусове. Макар Националната стратегия за МСП 2021-2027 да предвижда финансови мерки за преодоляване на последиците от COVID-19 и отделен пакет мерки за по-добро регулиране, към момента липсва интегриран подход за по-добро регулиране в кризисни ситуации, при който по един прозрачен и открит начин да бъдат отчитани и балансирани интересите на всички заинтересовани страни. В кризисна ситуация, когато решенията за въвеждане, изпълнение и мониторинг на политики са взимани при съкратени срокове, традиционните инструменти за качествено регулиране, като оценката на въздействието н и обществените консултации не са напълно приложими в досегашните форми.
BG05SFOP001-2.025-0175(II.1): "От инструментите на по-доброто регулиране, утвърдени на ниво ЕС и у нас, консултациите със заинтересованите страни (ЗС) са с най-динамичен характер. Това е до голяма степен обусловено от факта, че в нашето съвремие обществото и процесите в него се развиват толкова бързо, че както държавата и нейната администрация, така и обществото и неговите структури трябва постоянно да усъвършенстват процесите си по консултиране, за да останат „в крак“ с актуалните предизвикателства. Когато в края на 2019 завършихме проект, посветен на усъвършенстването на процеса по задължителни обществени консултации в България и представянето на проактивен подход за ангажиране на ЗС в нормотворческия процес, не сме си и представяли, че само 2 г. по-късно средата, в която държавата и обществото следва да водят диалог за намиране на най-добрите решения по ключови проблеми ще бъде толкова драматично променена. След първоначалния шок от пандемията от COVID-19 се стигна до безпрецедентна криза на доверието на гражданите в българската държава и разрешенията, които тя предлага за справяне с възникналите предизвикателства.
Договори BG05SFOP001-2.009-0162(4.2.) BG05SFOP001-2.025-0170(1.1) BG05SFOP001-2.025-0175(II.1)
programme_names Добро управление 2014-2020
search_text Анна гр.София Столична София-Град BG05SFOP001-2.009-0162(4.2.)
BG05SFOP001-2.025-0170(1.1)
BG05SFOP001-2.025-0175(II.1) BG05SFOP001-2.009-0162(4.2.): Влизането в сила на Договора от Лисабон превърна Хартата на основните права на ЕС в задължителна и постави разглеждането на въпросите за недискриминацията, равенството и защитата на основните права при формулирането на политики по принципно нов начин, който води до тяхната трансформация от списък на човешки ценности в конкретни субективни права, чиято защита се е превърнала в интегрална част от усилията за по-добро регулиране и по-добро управление. Според Агенцията на Европейския съюз за основните права, създадена като служба за наблюдение и оценка на съюзните политики, тази нова култура на възприемане на основните човешки права е свързана с преместване на правата на човека от законниците в ежедневието на хората, което изисква наличието на ефективни институции и решителност на всички нива на управление, действащи в условията на откритост и прозрачност, гарантирани чрез приобщаващия подход на ефективното гражданско участие. През 2016 г. в България беше въведено изцяло ново законодателство в областта на равенството между половете, беше променена законовата уредба, третираща защитата от дискриминация, беше проведена и регулаторна реформа, свързана с въвеждането на задължителната оценка на въздействието и задължителните обществени консултации в структуриран вид относно проектите на нормативни актове и преглед за съответствие на проектозаконодателството, инициирано от МС, с ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ. Налице е празнота, свързана с неяснотата доколко българските граждани и общество имат възможността да участват във вземането на решения. Проектът ще изследва дали и как европейските подходи на засилено гражданско участие в тези процеси са отразени на национално ниво, какви са ефектите от въведените законови промени и ще предложи изцяло нов механизъм, насърчаващ активното включване на заинтересованите страни и гражданите в процесите по формулиране, изпълнение, мониторинг и оценяване на политики в областта на недискриминацията, равенството и защитата на основните права.
BG05SFOP001-2.025-0170(1.1): "Различните измерения на ефектите на кризата, свързана с COVID-19 и многократните „локдауни“ в отделните икономически сектори все още не са напълно изяснени, но е факт, че малките и средните предприятия (МСП) са силно засегнати от тях както на съюзно, така и на национално ниво. Българската държава е изправена пред необходимостта както да осигури подкрепа, адекватно отговаряща на налаганите ограничителни мерки, така и да разработи политики, които да насърчават възстановяването и общата устойчивост на МСП към последващи трусове. Макар Националната стратегия за МСП 2021-2027 да предвижда финансови мерки за преодоляване на последиците от COVID-19 и отделен пакет мерки за по-добро регулиране, към момента липсва интегриран подход за по-добро регулиране в кризисни ситуации, при който по един прозрачен и открит начин да бъдат отчитани и балансирани интересите на всички заинтересовани страни. В кризисна ситуация, когато решенията за въвеждане, изпълнение и мониторинг на политики са взимани при съкратени срокове, традиционните инструменти за качествено регулиране, като оценката на въздействието н и обществените консултации не са напълно приложими в досегашните форми.
BG05SFOP001-2.025-0175(II.1): "От инструментите на по-доброто регулиране, утвърдени на ниво ЕС и у нас, консултациите със заинтересованите страни (ЗС) са с най-динамичен характер. Това е до голяма степен обусловено от факта, че в нашето съвремие обществото и процесите в него се развиват толкова бързо, че както държавата и нейната администрация, така и обществото и неговите структури трябва постоянно да усъвършенстват процесите си по консултиране, за да останат „в крак“ с актуалните предизвикателства. Когато в края на 2019 завършихме проект, посветен на усъвършенстването на процеса по задължителни обществени консултации в България и представянето на проактивен подход за ангажиране на ЗС в нормотворческия процес, не сме си и представяли, че само 2 г. по-късно средата, в която държавата и обществото следва да водят диалог за намиране на най-добрите решения по ключови проблеми ще бъде толкова драматично променена. След първоначалния шок от пандемията от COVID-19 се стигна до безпрецедентна криза на доверието на гражданите в българската държава и разрешенията, които тя предлага за справяне с възникналите предизвикателства. Добро управление 2014-2020
pep no
entity_zip_code 1504
Бенефициент 0
Изпълнител 1
is_partner 0
is_subcontractor 0
beneficiary_projects_count 0
contractor_contracts_count 3
partner_links_count 0
subcontractor_links_count 0
Стойност проекти 0
Стойност договори 14034.959961
last_activity_ts 1677974400
« Back to Results

***

Разследващата журналистика е разузнаването на гражданите. BIRD се финансира от дарения. Ние не публикуваме реклами. Не получаваме държавни субсидии. Не разчитаме на грантове. Финансирането чрез малки дарения от читатели е гаранция за нашата независимост. Включете се, за да продължим да разкриваме злоупотреби и да държим отговорни властимащите. Използваме Вашите пари за хонорари на журналистите, командировки, изграждане и поддръжка на нашите информационни системи, такси за фирмени и имотни регистри у нас и по света, придобиване на техника и специално оборудване, осигуряване на нашата безопасност и други важни работни мисии. Важно: Ако дарявате всеки месец това ще ни даде възможност да планираме и организираме нашата работа. Благодарим Ви! Нас ни има, защото Вас Ви има!

Подкрепи BIRD