Европейски структурни фондове ИСУН

Търсене в договорите по европейски проекти от системата ИСУН за периода след 2020 г. Може да се търси по име и ЕИК на бенефициар или изпълнител на проект. Може също да се търси за фирми директно свързани с политици /politically exposed persons PEP/, фирми директно свързани с оперативно интересни лица /persons of interest POI/, а също така и индиректни свързаности през лица, които са свързани с PEP или POI през други фирми.

Record Details (ID: 1147036302)

Entity ID 2dd54e1a069799ef0d81bbdb8be9c8e0463d5720
ЕИК 200455007 @ЩРАК
Име КОНСУЛТИМА 2008 ЕООД
entity_address
entity_city гр.София
entity_municipality Столична
entity_district София-Град
Проекти
project_uid_tokens
beneficiary_project_names
beneficiary_project_descriptions
beneficiary_project_links
contractor_contract_ids BG05SFOP001-2.009-0127(II)
BG05SFOP001-2.025-0175(I)
BG05SFOP001-2.025-0175(V)
contract_id_tokens BG05SFOP001-2.009-0127(II) BG05SFOP001-2.025-0175(I) BG05SFOP001-2.025-0175(V)
contractor_contract_descriptions BG05SFOP001-2.009-0127(II): Три години след успешно изпълнен проект, посветен на ефективността на обществените консултации и две години след като реформата в българския нормотворчески процес направи обществените консултации в структуриран вид задължително законово изискване, за да бъде разгледан един нормативен акт, Кандидатът насочва усилията си към установяване на това как и доколко се е променила средата за гражданско участие в управлението и вземането на решения у нас. В края на 2016 г. в България беше въведено изцяло ново законодателство в областта на нормотворчеството ни, свързана с въвеждането на задължителната оценка на въздействието и задължителните структурирани обществени консултации, което е най-голямата промяна в българския нормотворчесски процес от началото на 70-те години на миналия век до днес. Това е основанието тази промяна да бъде определяна като регулаторна реформа защото е свързана с поставянето на решенията по управление и регулиране на нови основи, свързани с включването на законодателството към нов порт на експертиза, чрез оценката на въздействието и отчитането на „пулса на обществото“ чрез механизма на обществените консултации. Добрата практика в Европейския съюз сочи, че при по-радикални промени, като тази, е необходимо да изтекат минимум две години от тяхното влизане в сила, за да може те да проявят в достатъчна степен своите ефекти и да могат да се оценят въздействията им. Именно тук абсолютно своевременно и на място идва настоящият проект, който предлага точно това, да оцени последиците от регулаторната реформа, свързани с въвеждането на задължителните обществени консултации, но и да продължи реформата, като се ангажира с каузата за допълнително усъвършенстване на практиките на тяхното провеждане, с разширяването на инструментариума, използван от администрацията за ангажиране на мнението на гражданите, структурите на гражданите и широката общественост в процесите на формулиране, изпълнение, мониторинг и оценяване на политики и мерки по регулиране.
BG05SFOP001-2.025-0175(I): "От инструментите на по-доброто регулиране, утвърдени на ниво ЕС и у нас, консултациите със заинтересованите страни (ЗС) са с най-динамичен характер. Това е до голяма степен обусловено от факта, че в нашето съвремие обществото и процесите в него се развиват толкова бързо, че както държавата и нейната администрация, така и обществото и неговите структури трябва постоянно да усъвършенстват процесите си по консултиране, за да останат „в крак“ с актуалните предизвикателства. Когато в края на 2019 завършихме проект, посветен на усъвършенстването на процеса по задължителни обществени консултации в България и представянето на проактивен подход за ангажиране на ЗС в нормотворческия процес, не сме си и представяли, че само 2 г. по-късно средата, в която държавата и обществото следва да водят диалог за намиране на най-добрите решения по ключови проблеми ще бъде толкова драматично променена. След първоначалния шок от пандемията от COVID-19 се стигна до безпрецедентна криза на доверието на гражданите в българската държава и разрешенията, които тя предлага за справяне с възникналите предизвикателства.
BG05SFOP001-2.025-0175(V): "От инструментите на по-доброто регулиране, утвърдени на ниво ЕС и у нас, консултациите със заинтересованите страни (ЗС) са с най-динамичен характер. Това е до голяма степен обусловено от факта, че в нашето съвремие обществото и процесите в него се развиват толкова бързо, че както държавата и нейната администрация, така и обществото и неговите структури трябва постоянно да усъвършенстват процесите си по консултиране, за да останат „в крак“ с актуалните предизвикателства. Когато в края на 2019 завършихме проект, посветен на усъвършенстването на процеса по задължителни обществени консултации в България и представянето на проактивен подход за ангажиране на ЗС в нормотворческия процес, не сме си и представяли, че само 2 г. по-късно средата, в която държавата и обществото следва да водят диалог за намиране на най-добрите решения по ключови проблеми ще бъде толкова драматично променена. След първоначалния шок от пандемията от COVID-19 се стигна до безпрецедентна криза на доверието на гражданите в българската държава и разрешенията, които тя предлага за справяне с възникналите предизвикателства.
Договори BG05SFOP001-2.009-0127(II) BG05SFOP001-2.025-0175(I) BG05SFOP001-2.025-0175(V)
programme_names Добро управление 2014-2020
search_text КОНСУЛТИМА 2008 ЕООД 200455007 @ЩРАК гр.София Столична София-Град BG05SFOP001-2.009-0127(II)
BG05SFOP001-2.025-0175(I)
BG05SFOP001-2.025-0175(V) BG05SFOP001-2.009-0127(II): Три години след успешно изпълнен проект, посветен на ефективността на обществените консултации и две години след като реформата в българския нормотворчески процес направи обществените консултации в структуриран вид задължително законово изискване, за да бъде разгледан един нормативен акт, Кандидатът насочва усилията си към установяване на това как и доколко се е променила средата за гражданско участие в управлението и вземането на решения у нас. В края на 2016 г. в България беше въведено изцяло ново законодателство в областта на нормотворчеството ни, свързана с въвеждането на задължителната оценка на въздействието и задължителните структурирани обществени консултации, което е най-голямата промяна в българския нормотворчесски процес от началото на 70-те години на миналия век до днес. Това е основанието тази промяна да бъде определяна като регулаторна реформа защото е свързана с поставянето на решенията по управление и регулиране на нови основи, свързани с включването на законодателството към нов порт на експертиза, чрез оценката на въздействието и отчитането на „пулса на обществото“ чрез механизма на обществените консултации. Добрата практика в Европейския съюз сочи, че при по-радикални промени, като тази, е необходимо да изтекат минимум две години от тяхното влизане в сила, за да може те да проявят в достатъчна степен своите ефекти и да могат да се оценят въздействията им. Именно тук абсолютно своевременно и на място идва настоящият проект, който предлага точно това, да оцени последиците от регулаторната реформа, свързани с въвеждането на задължителните обществени консултации, но и да продължи реформата, като се ангажира с каузата за допълнително усъвършенстване на практиките на тяхното провеждане, с разширяването на инструментариума, използван от администрацията за ангажиране на мнението на гражданите, структурите на гражданите и широката общественост в процесите на формулиране, изпълнение, мониторинг и оценяване на политики и мерки по регулиране.
BG05SFOP001-2.025-0175(I): "От инструментите на по-доброто регулиране, утвърдени на ниво ЕС и у нас, консултациите със заинтересованите страни (ЗС) са с най-динамичен характер. Това е до голяма степен обусловено от факта, че в нашето съвремие обществото и процесите в него се развиват толкова бързо, че както държавата и нейната администрация, така и обществото и неговите структури трябва постоянно да усъвършенстват процесите си по консултиране, за да останат „в крак“ с актуалните предизвикателства. Когато в края на 2019 завършихме проект, посветен на усъвършенстването на процеса по задължителни обществени консултации в България и представянето на проактивен подход за ангажиране на ЗС в нормотворческия процес, не сме си и представяли, че само 2 г. по-късно средата, в която държавата и обществото следва да водят диалог за намиране на най-добрите решения по ключови проблеми ще бъде толкова драматично променена. След първоначалния шок от пандемията от COVID-19 се стигна до безпрецедентна криза на доверието на гражданите в българската държава и разрешенията, които тя предлага за справяне с възникналите предизвикателства.
BG05SFOP001-2.025-0175(V): "От инструментите на по-доброто регулиране, утвърдени на ниво ЕС и у нас, консултациите със заинтересованите страни (ЗС) са с най-динамичен характер. Това е до голяма степен обусловено от факта, че в нашето съвремие обществото и процесите в него се развиват толкова бързо, че както държавата и нейната администрация, така и обществото и неговите структури трябва постоянно да усъвършенстват процесите си по консултиране, за да останат „в крак“ с актуалните предизвикателства. Когато в края на 2019 завършихме проект, посветен на усъвършенстването на процеса по задължителни обществени консултации в България и представянето на проактивен подход за ангажиране на ЗС в нормотворческия процес, не сме си и представяли, че само 2 г. по-късно средата, в която държавата и обществото следва да водят диалог за намиране на най-добрите решения по ключови проблеми ще бъде толкова драматично променена. След първоначалния шок от пандемията от COVID-19 се стигна до безпрецедентна криза на доверието на гражданите в българската държава и разрешенията, които тя предлага за справяне с възникналите предизвикателства. Добро управление 2014-2020
pep no
entity_zip_code 1000
Бенефициент 0
Изпълнител 1
is_partner 0
is_subcontractor 0
beneficiary_projects_count 0
contractor_contracts_count 3
partner_links_count 0
subcontractor_links_count 0
Стойност проекти 0
Стойност договори 20127.009766
last_activity_ts 1699142400
« Back to Results

***

Разследващата журналистика е разузнаването на гражданите. BIRD се финансира от дарения. Ние не публикуваме реклами. Не получаваме държавни субсидии. Не разчитаме на грантове. Финансирането чрез малки дарения от читатели е гаранция за нашата независимост. Включете се, за да продължим да разкриваме злоупотреби и да държим отговорни властимащите. Използваме Вашите пари за хонорари на журналистите, командировки, изграждане и поддръжка на нашите информационни системи, такси за фирмени и имотни регистри у нас и по света, придобиване на техника и специално оборудване, осигуряване на нашата безопасност и други важни работни мисии. Важно: Ако дарявате всеки месец това ще ни даде възможност да планираме и организираме нашата работа. Благодарим Ви! Нас ни има, защото Вас Ви има!

Подкрепи BIRD